1. Коя е Аида Марковска...

Аида: Аз съм родов терапевт с над 12-годишна практика, основател и председател на Управителния съвет на Българската асоциация по родова терапия. Работя в град Пловдив в Център „Делфи“, водя Школата за родова терапия „Задругата на Родонавтите“ и преподавам родова терапия и трансгенерационни принципи на колеги, които се подготвят да работят с хора. През 2019 година основах Школата по родова терапия, в която вече осма година обучаваме родови терапевти по авторския метод, който създадох и утвърдих за българската родова система. Методът се основава на българската обредна традиция. Ако трябва да опиша работата си с едно изречение, то е това: занимавам се с всичко, което едно семейство и един род носят, без да е избирано по осъзнат начин. Старите болки, премълчаните истории, изгубените имоти и изгубените хора, решенията, взети при война или при глад, всичко това продължава да влияе силно в живота на хора, които не ги помнят. Пиша книги и говоря публично по тези теми, защото съм виждала много пъти как назованото престава да тежи по същия начин. Хората, които сядат срещу мен, наричам довереници. Думата не е красива прищявка, а точно описание: те не носят случай и диагноза, а семейна история, поверена ми за малко време. Чета всяка такава история с изключително внимание като терапевт и като човек със собствен род, собствени тревоги и търсения, защото без второто първото няма основание.

2. Какво Ви насочи да посветите живота си на родовата терапия?

Аида: Не тръгнах от теорията, а от собствения си род. Дълго време мислех, че някои неща в живота ми са мой избор или моя вина, докато не ги видях изписани едно и две поколения преди мен, със същия почерк и с други имена. Това е момент, който трудно се забравя, защото в него срамът се отдръпва и на мястото му остава любопитство. Родът се подчинява и на математически принципи, което беше първото изумително откритие, а след него дойдоха и още откровения, плод на наблюдения, анализи, търсения и осмислян. След това дойдоха годините на учене и слушане. Чула съм над пет хиляди български семейни истории и във всяка от тях има място, на което гласът се понижава или разказът се връща назад във времето. Точно там обикновено живее онова, което днес се проявява като тревога, усещане за объркване или повтаряща се житейска ситуация. Избрах тази мисия, защото исках да предам нататък не още едно обяснение защо човек е такъв, какъвто е, а път към разбирането на цялостната личност.

3. Вие сте автор на книги и серия от подкасти. В една от книгите "Здрав Род-здрав човек", представяте дълбоко знание за връзката ни с Рода..Споделете ни какво е посланието на книгата и защо тя е полезна за всяка жена, родител, семейна система...

Аида: Книгата носи послание: човек не може да бъде цял, докато отрича част от предците си, тези, от които идва. Здравият род не е род без мъка и страдание, защото такъв просто няма, а род, в който всеки има място и никой не е заличен. Изтритите са обикновено едни и същи: починалото невръстно чедо, първата съпруга, нероденото дете, онзи, който е заминал и не се е върнал, онзи, за когото е било опасно да се говори - лагер, война, служба и други. Семейната система работи като живо тяло и когато някой бъде изведен от нея, мястото му не остава празно задълго. Рано или късно се ражда дете, което го заема и, без да знае какво прави, започва да живее чужда съдба със собственото си тяло и разум. Това наричаме лоялност към рода. Тя е една от най-силните форми на любов, които познавам, защото е сляпа и неотменима, докато не стане осъзната. Книгата е за всеки човек и за всеки родител, защото показва как неизказаното преминава в потомците ни и се събужда у най-младите, обикновено у онези, които никога не са чували историята. Майката се чуди защо 14-годишната ѝ дъщеря се бои от нещо, което никога не ѝ се е случвало, а отговорът често е три поколения назад. Книгата не обещава бързо решение, а дава посока: виж целия си род, почети го такъв, какъвто е бил, върни всеки на мястото му и ще усетиш как тежестта се преразпределя. Здравият човек не е този, който е отрязал корена си, а този, който изгражда себе си върху него, без да се прегъва.

4. В България има много истории на жени, идващи от различни Родови системи....Кои са слабостите и кои са силните страни, които могат да ни изведат към следващо ниво, за да съхраним човещината, да запазим мъдростта и връзката с корена като жени?

Аида: Най-голямата ни слабост е мълчанието. Цели поколения жени са били учени, че се търпи и не се говори, че тегобата е нужно да остане в тайна заради децата. Скръбта от войните, от изселванията, от отнетите земи и от разделените семейства остана неоплакана, а неизплаканата скръб не изчезва, тя се наследява и чака някой от потомците да я преживее и да я признае. Към това се добавя и прекъснатата връзка с бабите и дядовците. Кой пържеше мекици в неделните сутрини, кой разказваше кой от чий род е и кой казваше на детето как се живее в общността с нейните разбирания и ограничения, без да се загубиш? Днес бабата често е на екрана на телефона, а детето расте без живата рамка, която едно поколение назад беше подразбираща се. Силната ни страна е същата тази издръжливост, обърната в другата посока. Българската жена често знае как да държи семейството си здраво и в най-лошото време, как да замеси погача за госта и как да запази обичая, когато около нея всичко се разпада. Тази сила може да послужи не само като повод да се позоваваме на родовата издръжливост, а и като път да предадем родовото знание на следващите поколения. Следващото ниво започва в момента, в който внучката попита баба си как е било наистина и получи честен отговор, а не успокоителната версия за пред хората. Човещината се съхранява точно в такива разговори: на масата, докато приготвяме обяд в кухнята, а не в големите думи и речите за корена от хора, които не познават рода и неговата памет.

5. Има ли моменти, в които човек трябва да спре да обвинява родителите и предците си, и вместо това да ги види като хора, които също са носили своите истории и болки? Къде според Вас минава границата между разбирането на миналото и оправдаването му?

Аида: Има такъв момент и той настъпва, когато обвинението престане да прави човека по-свободен и започне да го застопорява на едно място. Важно е обаче да кажа, че гневът не е грешка и не бива да бъде изключен. Човек, който бърза да прости, без да е признал какво е боляло, не прощава, а се отказва от себе си още веднъж. След това идва втората стъпка, в която виждаме родителя не като роля, а като дете на своите родители. Жената, която не е могла да прегърне дъщеря си, обикновено самата тя не е била прегръщана, а мъжът, който е ударил, често е бил малко момче, което е гледало как бият майка му. Това знание не е амнистия. Границата минава точно там, където разбирането връща достойнството на всички, а оправданието отнема истината на нараненото дете. Да кажеш „той е имал тежък живот, затова разбирам откъде идва това“ е порастване, а да кажеш „той е имал тежък живот, затова нямам право да ме боли“ е само ново мълчание. Аз мога да съчувствам на двамата едновременно, без да оневинявам никого, и точно това освобождава една система. Отговорността остава там, където й е мястото, при възрастния, а детето вече не е длъжно да я носи вместо него.

6. Ако можехте да дадете на всеки човек само един въпрос, който да занесе вкъщи и да зададе на себе си за своя род, какъв би бил той?

Аида: Какво в моя живот не е започнало от мен, а вече съм забелязвал в родителите си или в предците си?
Съветвам ви да не отговаряте веднага на този въпрос. Задайте го честно и го оставете да престои няколко дни, седмици, дори месеца, а после отново помислете къде в живота ви се повтаря една и съща сцена с различни хора. Отговорът идва сам и обикновено е по-голям от очакваното, защото след него вече се знае кое е наше и кое сме понесли от предците си. А след това осъзнаване идва време да го излекувама.

7.Какво новода очакваме от Аида Марковска през 2026-2027 г.?

Аида: През октомври започва Випуск 8 на Школата за родова терапия - събитие, което винаги е сред най-важните в годината ми, защото там се подготвят хората, които ще работят с чужди родове след мен. През декември 2026 година предстои Модерен родов семинар 2.0, който разглежда как старите родови закони действат в съвсем съвременен живот: в семейства на разстояние, в повторни бракове и в поколение, което става родители все по-късно. През следващата година продължавам да преподавам родова терапия и трансгенерационни принципи пред Естествена Академия и пред Академията за телесна и интегративна психотерапия. За мен това е важна крачка, защото означава, че трансгенерационната тема влиза в подготовката на терапевти от други модалности и престава да бъде нещо екзотично. На 10 октомври съм гост на Форума на българското родово знание „Животът в главната роля“ в град Варна. Водя вечерни родови беседи в различни градове и приемам довереници в Център „Делфи“ в Пловдив. Актуалният календар е на сайта aida.bg в раздел Събития.

8. Послание към читателите на "Нов Свят За Жената" е...

Аида: Не сте задължени да носите всичко, което ви е било дадено. Можете да вземете силата, уменията и мъдростта на своя род и да оставите това, което не е ваше, там, където му е мястото, с благодарност и без вражда. Това не е предателство към предците, а начин да прекъснете тежестта, без да прекъсвате връзката, да им бъдете наистина полезни, защото всеки род иска да има поне един, който да живее по-леко от останалите. Ако това интервю накара поне една жена да седне срещу майка си и да я попита как е било наистина, значи си е свършило работата.

За контакт с г-жа Аида Марковска:
www.aida.bg
Facebook